Споделете в социалните мрежи

Важен момент в историята на „Баба и Внуци“ е запознанството на семейството с Мирослав Мицов. Не след дълго се заражда идеята за една нова линия, която вдъхновява и до днес. „Бънар(Ч)е” има вече няколко смели съмишленика и щастието да предложи изцяло натурални български продукти .

За да предадем емоцията вложена в тази вкусна история, използваме автентичния разказ на Мирослав.

Запознайте се с „Бънар(Ч)е”!

„От една случка често се случват различни неща.

Купувам си боб „Смилянка“ от кварталното магазинче. Малко по-късно, едва разчитам надпис с дребен шрифт „Внос от Пакистан“. Разочаровах се. Почувствах се излъган. Тази вечер си останах с мечтата за бобец, къкрещ в гърненце. Твърдо решен да се движа от положителни емоции, реших да търся български продукти.

Вече се роди думичката БЪлгарско.

Мой приятел ми каза, че ако не можеш да си представиш нещо, то няма да се получи. Започнах да си представям бабата, която гледа боб, дядото с пчелите… Представих си село, моето село от детството ми. Аз съм селско чедо и винаги в мазето съм имал от зимнината на майка ми, често съм помагал за приготвянето й. Не съм си и помислял, че на някой може да му хрумне да слага химия и разни други “полезни“ неща в буркани, консерви и какво ли не…

Вече се роди думичката НАтурално.

Започнах да се срещам с различни хора, стана колоритно около мен. Бях твърдо решен да работя с български и натурални продукти и те да достигат до много хора, за да избегнат моя боб„Смилянка“ , внос от Пакистан. И започнах да търся, да се боря, да прескачам препятствия.

Вече се роди думичката Революция.

Революция в определянето на качество, в създаването на ценност, в стимулите и поривите за успех. Революция в преработката на човешките взаимоотношения.

„Бънар(Ч)е” носи онзи вкус от моето детство на зимнините, които приготвях с майка ми. Вярвам и работя усърдно „Бънар(Ч)е” да не е само зимнина, а редица от продукти с онзи вкус на храната от моето детство. Искам „Бънар(Ч)е” да се превърне в нарицателно и да поражда асоциации. Асоциации за традициите ни, затова че сме българи, че имаме плодородна почва, за неподправения вкус, за истинските неща, за чистите продукти.

Искам „Бънар(Ч)е”  да създаде отбор от съмишленици, които не си извиват ръцете за цени, а играят честно в търговия, от която всеки е щастлив и получава доволно, в която усилията са възнаградени. Пожелавам си да видя скоро една дълга верига-верига от щастливи хора.

Историята на „Бънар(Ч)е” продължава…“