Баба каза, че нашите деца са нашето бъдеще. Много родители споделят, че те са смисъла на живота им.
Докато децата растат, ние полагаме грижа за тях и носим пълна отговорност. Отговорност за образованието им, изграждането на ценностна им система, насърчаваме техните таланти /дай Боже, повече артисти, писатели и художници/. Не на последно място е физическото им развитие – те растат. При тях клетките се делят бързо и така те стават по-високи, по-силни, по-бързи, по-умни. За деленето на клетките е необходима енергия и хранителни вещества. Това е момента, в който ние решаваме какво децата ни ще получават като храна, за да се развиват. А правилото на растежа им е ясен – всички клетки идват от предшестващи ги клетки, нужни за растеж и за предаване на тази информация на следващите поколения клетки. Това е един кръговрат, който се задвижва от енергията, която се приема от храната. Тук е момента да се замислим за последствията, ако децата ни приемат хранителни продукти, в които естествените съставки са подменени с разнообразни такива, произведени от химическата промишленост: пълнители, оцветители, овкусители, подобрители, аналози и вредни консерванти.
Баба сподели, че за съжаление, забързаният ни начин на живот и напрегнатото ни ежедневие не ни освобождават от отговорност. Въпреки това децата си растат, но решенията за тяхното хранене са наши. За Баба отговорността е със знак за равенство с отговори. Тя каза, че ще отговаряме пред самите себе си, не пред обществото, не пред приятели и близки, а когато останем сами със себе си и можем да бъдем откровени. Няма да бъдем съдени, няма да очакваме оценка или награда. Ще имаме само резултат и ще видим плода на нашите усилия, а именно нашите порастнали вече деца. Не случайно е писано „Каквото посееш, това ще пожънеш“.
Баба пожела да се учим правилно да сеем. Тя вярва, че можем да положим усилия и да направим така, че децата ни да бъдат здрави и пълноценни.